Като пеперуда към пламъка
към догарящия залез вървя.
Пребродила планини и поля,

Там някъде в безкрая
между началото и края
град от пясъчни кули стърчи:

Само дето нашият ерген
бил под чехъл мен,
регнал се във чата

По кожата пробягва хлад,
оставен от ръцете ти бленувани,
а после ме събужда аромат,

   А вярно ли красивата дъга
от  слънцето изплетен е венец цветя?
Неспирно мигащи звездите -