Луната застрашително виси -

оголен сърп, на края на небето,

Звезда самотно се откъсва,

със светла диря забива се в морето.

Изчезна безвъзвратно

от хрониките космосни звездата,

погребана завинаги в прегръдката

предсмъртна на водата.

Огъната в агония следата.

топи се бавно в тъмнината.

... а някъде на хоризонта

увисна в мъка сърпа на луната..